Евангелие на Мария от Магдала

Евангелието на Мария Магдалена е неканоничнo.Oткритo през 1896 г. в папирусен кодекс от 5-ти век, написан на сахидски коптски език.Берлинският кодекс е закупен в Кайро от германския дипломат Карл Райнхард.

…………………….

(1-16 липсва) ще бъде ли тогава материята [разрушена] или не?

Спасителят каза: Всички природи, всички образувания,

всички същества съществуват във и един чрез друг,

и те ще бъдат възстановени отново в своите собствени корени.

Така щото природата на материята е възстановена в своята собствена същност.

Който има уши да чуе, нека слуша.

Петър му каза: До колкото си ни обяснил всичко, обясни ни и това:

Какъв е грехът на Света?

Спасителят каза: Няма грях, но вие сте които вършите грях,

когато правите неща които са в природата на прелюбодейството,

което е наречено грях.

За това Доброто дойде между вас, в същността на цялата природа,

за да я върне в нейните корени.

После Той продължи, казвайки: За това вие [се разболявате],

и умирате, за(това) […] за единият който […Този който] разбира, нека разбере.

[Материята даде живот на] страст, която няма равна,

и която изхожда от нещо противно на природата.

Тогава се появява смут(безредие) в цялото тяло.

За това ви казах: Бъдете с добра решителност,

и ако сте обезкуражени, окуражете се в присъствието на… .

Когато Благословеният им каза това, Той поздрави всички, казвайки:

Мир вам. Приемете моят мир в себе си.

Бъдете внимателни някой да не ви заблуди, казвайки: „Ето тука е” или „Там е”.

Защото Човешкият Син е във вас.

Следвайте Го.

Тези които Го търсят, ще Го намерят.

Вървете тогава и благовестявайте учението за царството.

Не поставяйте никакви правила, освен тези, които ви дадох,

и не давайте закони като законодатели,

за да не бъдете сковани от тях.

Когато каза това Той си тръгна.

А те се натъжиха. И плачеха горко, думайки:

„Как ще отидем между езичниците да благовестяваме царството на Синът Човешки?

Ако не пожалиха Него, как ще пожалят нас?”

Тогава Мария се изправи, поздрави всички и каза на братята си:

Не плачете и не тъжете, и не бъдете колебливи,

защото Неговото Благоволение ще бъде изцяло с вас и ще ви пази.

Най-вече, нека възхвалим Неговото Величие,

защото Той ни подготви (и) ни направи мъже.”

Казвайки това, Мария обърна сърцата им към Бога,

и те почнаха да обсъждат думите на [Спасителя]

Петър каза на Мария:

«Сестро, ние знаем, че Спасителят те обичаше повече от всички жени.

Кажи ни думите на Спасителят, които ти помниш –

които знаеш, (но) ние не знаем, и дори не сме чували.»

Мария отговори, казвайки:

« Което е скрито за вас, аз ще изложа пред вас»

Тогава тя започна да им говори тези думи:

Аз-каза тя-видях Господ във видение, и Му казах:

‘Господи, днес те видях във видение.’

Той ми отговори, казвайки: ‘Благословена си ти,

че не се поколеба в погледа си към Мене.

Защото където е съзнанието, там е и съкровището.’

Аз Му казах:

‘Господи, сега този който вижда видението,

го вижда {чрез} душата, или чрез духът?’

Спасителят отговори, казвайки:

‘Той не вижда чрез душата, нито чрез духът,

но съзнанието, което е между двете – то е [което] вижда видението,

и то е […] (11-14 липсващи) … и желание – каза.’

„Аз не те видях да се спускаш, но сега те виждам да се възнасяш.

Защо лъжеш, след като ми принадлежиш?”

Духът отговори, казвайки:

„Аз те видях. Ти не ме видя, нито ме позна.

Аз ти служех като одежда, а ти не ме познаваше.”

Когато каза това той си отиде във величествена радост.

Отново той дойде при третата сила, която е наречена невежество.

Тя (силата) разпитваше духът, казвайки:

„Къде отиваш. В проклятие си ти затворен.

Но си затворен; не съди!”

А духът каза:

„Защо ме съдиш, макар аз да не съм съдил?

Аз бях затворен, при все че нямам предел.

Аз не бях разпознат.

Но аз разпознах, че Цялото е разтворено,

в двете си същности-земна и небесна.”

Когато духът победи третата сила,

той отиде на горе и видя четвъртата сила,

(която) придоби седем форми.

Първата форма е тъмнина, втората желание,

третата невежество, четвъртата е вълнение от смъртта,

петата е царството на плътта,

шестата е глупавата мъдрост на плътта,

седмата е гневната мъдрост.

Тези са седемте {сили} на яростта.

Те попитаха духа:

„От къде идваш, поразителю на човека и къде отиваш, покорителю на пространството?”

Духът отговори и каза:

„Което ме ограничава е било поразено,

и което ме преобръща е било покорено,

и моите желания са прекратени,

и невежеството е умряло.

В света аз бях спасен от (друг)свят,

а във вид (спасен)от небесен вид,

и (спасен)от оковите на забравата, която е временна.

От сега нататък аз ще достигна до остатъка на времето,

на сезоните и аеоните, в тишина.

Когато Мария каза това, тя остана мълчалива, разказала за своя разговор със Спасителя.

А Андрей каза на братята:

„Кой каквото ще да казва за това, което тя каза, но аз не вярвам че Спасителят е казал това.

Защото със сигурност това са необикновенни идеи.”

Петър говори относно същите тези неща.

Той ги попита за Спасителя:

„Наистина ли Той е говорил насаме с жена, (но) не открито с нас?

Нима ще се обърнем за да я слушаме?

Нима Той я предпочете пред нас?”

Тогава Мария плака, казвайки на Петър:

„Брате мой, Петре, какво мислиш?

Мислиш ли, че аз измислих това от себе си, в своето сърце,

или че лъжа за Спасителя?”

Леви отговори и каза на Петър:

„Петре, ти винаги си бил избухлив.

Сега виждам че спориш срещу жената, като срещу противник. Но ако Спасителят я е приел като заслужила, кои сме ние да я отхвърлим?

Със сигурност Спасителят я познава много добре.

За това и я обичаше повече от нас.

По-скоро, нека се засрамим и да се облечем с перфектния човек,

да се разделим, както Той нареди и да благовестяваме учението,

не поставяйки други правила и закони отвъд онова, което Спасителят каза.

Когато […]те тръгнаха по пътя, на възхвала и благовестие.